Българските неопределителни местоимения в когнитивно-прагматичен аспект

Description

Статия. Български език и литература, 1999, 24с.Специфичното семантично съдържание на местоименията, което у Ницолова е наречено сигнификация, ги прави силно зависими от контекста в интра- и екстралингвистичен смисъл. С особена сила това важи за неопределителните местоимения (по-нататък НМ). Високата степен на контекстова обвързаност предполага наличието на субективен компонент в структурата им. Неслучайно според Вежбицка НМ често функционират като експоненти на незнанието (ignorance) или индиферентността (indifference). От своя страна Падучева ги определя като егоцентрични елементи, т.е. субективни думи, чиято семантика предполага субект на оценката. В българската лингвистика на прагматичния аспект на неопределената референция системно обръща внимание Ницолова.Следователно невъзможно е НМ да бъдат интерпретирани пълноценно извън комуникативната рамка отправител - получател на съобщението, която за удобство ще сведем до познатия вариант говорещ - слушащ (по-нататък Г - С). С оглед на НМ, в тази рамка се налага основната роля на Г - неговите знания (когнитивен аспект) и комуникативни намерения (прагматичен аспект). Ще си позволим да наречем подобен подход ‘ориентиран към говорещия’.