Семантика и прагматика на идвам, отивам и ходя

Description

Статия. Български език и литература. — 2000. — № 3-4, — 24 c.Както е известно, българският език се отличава от останалите славянски езици по граматическите си особености, а запазва общността си с тях в лексикалния си състав. Тук ще се спрем на една лексикално-семантична особеност на българския език, която вероятно е свързана с развоя към аналитизъм, по-точно с резултатите от „изчезването" на винителния и предложния падеж и съответно на противопоставянето посока/място.Глаголите за движение в севернославянските езици пазят противопоставянето по признака „насоченост на движението в пространството" и развиват опозиция но признака „пеш/с превозно средство". В южнославянските езици противопоставянето по признака „насоченост" изчезва и не се развива противопоставяне „пеш/с превозно средство". Към причините за изчезването на старата опозиция Трифонова добавя още една - появата на противопоставяне но „нов, деиктичен признак".Естествените езици притежават система от средства - и граматически, и лексикални, за обозначаване на участниците, времето и пространството на комуникативния акт. Тези средства се наричат деиксис. За българския език това са личните местоимения аз и ти, глаголните окончания, показателните местоимения, наречията тук и сега. Към средствата на пространствения деиксис се включват също наречията насам, оттук и др. и лексикалните значения на глаголи като идвам, отивам, донасям, довеждам.